Времето ме излекува
Когато от лицето махна своите длани: аз вече няма да съм същата! Вече ще съм излекувала онези рани - към миналото повече няма да се връщам! Когато погледна към звездите: които ти някога ми ги посочи с пръст - ще съм забравила лъжите - не... не искам вече мъст. Ти си минало - което вече преодолях... ти си болка която вече не усещам... болест - която вече преживях... момче... по което вече не се заглеждам! Ти беше смисъл - бесмислено е вече! Беше любов - за жалост неизживяна! Беше близост: а винаги си бил далече!!! Беше всичко: но не остана даже рана! Добре че беше ти: сега съм силна! Даде ми достатъчно : не искам да се връщаш! Не пробвай отново - спри да се обръщаш! Сега имам всичко - което ти не ми даде - но ми липсва всичко... което си дал! Но как да те търся - ти ме предаде! Малко порастни... тогава пак ела!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не съм го посвещавала на себе си!Исках да напиша стих с това заглавие-като някаква мотивация за вбъдеще може би!!!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: DizzY
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-06 г.
прочитания: 67
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
