в тази дяволски обикновенна нощ
гледам прозаично към небето
и всичко е еднакво
и нищо сякаш не е същото
константна е тъгата ми единствено
и болката да бъда
това което съм...
дали вселената е също толкоз тъжна
когато види изкривеният си образ
в огледалото ?