Нима е сън

Трудно аз допуснах те до мене, трудно ти спечели любовта, сега не ме е страх да го призная обичам те... нима не го разбра?
Всеки ден със трепет те очаквам, със свито от вълнение сърце, да чуя аз гласът ти топъл да осетя силните ръце... ръце които нежно галят и палят всяка част от мен, и щом в прегрътка силна ме обгърнат... забравям за самотния си ден... тогава моля се горещо забързаното време в миг да спре и да останем с теб събрани в едно голямо тупкащо сърце...
когато тъй прекрасно беше всичко... отворих със носталгия очи... почувствах болка във душата... нима прекрасен сън ще се окажеш ти...
В очите ми проблеснаха сълзи, помолих сърцето да заспи... така съня за винаги ще продължи...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: enamorarse
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-06 г.
прочитания: 57
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166348
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405