Огнен феникс

Да лъжа мога, да разказвам истории мога,
повярвай, мога да те разбия като вълна,
нежната устна върху теб ще е и жестока,
но ти поискай, реални белези от съня.

Поискай само страх и такъв ще изплува,
да ударя в стената, да разбия вратите,
кажи нещо за да успея да се отскубна
колко рани ще успеят да заличат страните?

Кажи това което искам, кажи това което искаш
и ще връхлетя върху теб, като небе,
Поне се опитай, защо не ме притиснеш,
само с дъх душата ми ще се разплете.

Ах, посмей да говориш, позволи си страх,
очите ми ще са твоят железен кафез,
тогава се прероди след безумният крах,
в изгарящ ме бавно, огнен феникс.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf