|
позволи ми да погледна през очите на слънцето
спирам да чувствам, когато всички сте игли.
повръщам от нещата, с които ме тъпчете.
губя, а нищо не намирам.
халюцинации и линии във въздуха.
в тъмнината няма никой или всички мълчат?
празно и празно...
погледни в очите си.
всяка стъпка е като първата.
стискам клепачи и губя земята.
създавам чувството и го поставям между гласа и края на тъмното.
просмуква се във вените ти и достига навсякъде.
ще те отскубна.
оставям те да гладуваш.
назад от мен!
лъчите ти
липсата..
колко дупки има вместо думи...
... ти не искаш решение.
докажи се и се отърси от доверието ми.
натикай се вътре и се върни с нова форма.
празни ръце ли избираш?
избери аз да бъда щастлив.
да не се срещнем никога повече.
избери да страдаш.
избери го заради мен.
бих направил правилния избор.
недей да грешиш.
по-лесно или правилно!?
липсвам ти аз или
чувствата, които
организмът ти не може да произведе и получаваш наготово?
копнея да посегна и да изтръгна мислите ти, преди да се родят.
вътре е крехко,
но виж стените, които можеш да правиш
и сякаш това не си ти,
а нещо чуждо,
скрито дълбоко
не си струва,
не си...
усмихваш се, а виждам следи от нокти..
защо просто не започнеш да мислиш?
изненадай ме!
искам да бъде, сякаш наистина съществуваш.
да те разбера..
да си обясня..
велика ли е причината ти,
за да продължаваш да ме зачеркваш
или е вечният ти страх и мързел...
разбира се, че имаш причини,
но ги пазиш само за себе си.
тишината нахлува.
разпъваш дробовете ми, сякаш дишам
разтягаш клепачите ми, сякаш виждам
носиш тялото ми, сякаш танцуваме
разказваш ми...
сякаш съм способен да те чуя.
как е възможно това да се случва!?
изплъзвам се, сякаш това е естественият ход на нещата.
идва, преоблечено като успокоение,
а е непотребно и нереално...
като да те захапя,
да оставя отпечатък върху сърцето ти
и да те пусна отново на свобода.
но да бъдеш само ти.
единствено ти.
не съм способен да живея така..
пясък между зъбите,
хиперактивност,
разбити мечти,
две минути повече от живота ти,
бързай,
бързай,
не мога да намеря лицето ти,
губя се между пръстите ти,
спри да обръщаш глава,
защото ме чуваш,
блъсни ме при страховете ми и затръшни вратата..
искам да заспя веднага!
просто искам да заспя..
и вълните не се успокояват
и лежа пречупен
и всичко е изгубено
и почти ми пука
болка
в една точка...
събран съм там
виждам го като шевна машина
невроните проблясват
съществувам, концентриран на върха на иглата
и остатъкът от мен заглъхва.
издишам.
думите са като повредена тишина.
искам да обиколя и да събудя всичко.
искам да си представя как всичко това е едно цяло, наречено "Аз".
а не конвулсии на късове, имитиращи живот.
едва сега го осъзнавам...
чувството или резултатите..
искам чувство,
което и да е чувство...
искам повърхността да е чиста..
искам мисълта да изчезне..
мисълта какво би било,
ако го изпитвах наистина.
навсякъде е пълно с болезнено нищо..
и искам да го изтрия..
прелива..
още една капка
и ще бъде съвсем празно.
не мога да плача.
ампутират сърцето ти,
за да станеш по-силен.
...какво не е наред?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: abased
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-07
прочитания: 168
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193241
Лексикони: 2118
Коментари: 70117
SMS-и: 803
Снимки: 4752
|
|
|
