Когато си затворя чадърав онази поднебесна аерогара,от джоба ми ще падне нота.Облачна огърлицана бяла стюардеса.Позната от брега...От изгубените ми билети,пътищата все съвпадат.Във въздушната вечеряще имам и визитка.От жена,избрала моя полет...Ще бъде над Венеция,когато улиците преливат...В любовно синьо. Ще обеднея в стих.И гълъба в площад "Сан Марко"ще бъде моя вик...