Платно

Небето се е плиснало сатенено
и боцкат го църковни кръстове.
Полето се облича бавно в лен
от макове и спомени разпръснати.
А къщите са бели, бели
до писък на летяща птица.
Болят очите и треперят,
накацали по тънка черна жица.
Дърветата нагънали са клони,
прегръдка чакат и тъмнеят.
Дъхът на песъчинки милиони
за босите ми стъпала копнее.
А слънцето от замъчната кула
плитките си руси пак разпуска,
облачно платно издува
и тихичко зад къщите се спуска.

07,05,2008
Лили Павлова

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mila_pa
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-05-07 г.
прочитания: 68
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178592
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483