Геометрична приказка

          Всички казваха, че е като окръжност -

          самодостатъчно затворена,

          но тя си знаеше, че е спирала,

          която следва вечно нетърпение

          и любопитство, а и жажда за живота:

          такъв какъвто може да се сбъдне, но не е,

          защото е изгубен в двуизмерна плоскост. 

          Във търсене на нови светове

          спиралата пътуваше през времето

          и през пространствата на своята фантазия,

          през Горната и Долната земя,

          захранвана с най-чистата енергия -

         тя вложила бе своята душа.

          Той бе като насочена стрела.

         Просто поезия на правата посока.

         Праволинейно - точен, 

         непреклонно устремен,

         искрящ от скорост

         в светлия си ден.

         Докоснаха се.

         Беше като взрив.

         Единствената обща точка - миг

         избухна със свръхнова светлина. 

         След туй, от геометрията разделени,

         по свойта участ продължиха наранени.

         Остана ярка новата звезда.

         А сред звездите няма място за тъга.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf