Губя си времето

Губя си времето.

Разпилявам пълни шепи от него

като глупачка, хранеща гълъби със звезди.

Зад гърба ми мърморят наболели проблеми.

Задълженията драскат по затворени врати.

Скоро, знам, някой час като ясна светкавица

ще ме удари и разтърси отрезвяващо.

Но пък колко са сладки

и колко свободно

пеят минутите

все още оставащи.

Градът поскърцва

в гладкия си ритъм.

Липите галят моя бял прозорец.

Прегърнала оскъдните минути

си губя времето

и пиша стихове.

       Предполагам, че усещането е познато на всички пишещи, за които литературата не е основна професия и занимание. ;))))))

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf