Дом в безкрая

Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите
наднича нямо влага
и две зеници
слепи. Живи рани.
По пътя си изтръгвах
всеки корен.
На връщане
засаждах го отново.
В посоките пилях
се, като спомен
и тръгвах тежко,
сякаш от олово...
А моят дом е
някъде в безкрая.
Животът ми осъден
от виновност.
Душата ми изгонена
от Рая -
самотна и боляща.
До безбожност!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-07 г.
прочитания: 120
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169221
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59196
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404