НЕВЯРА

Така и не разбрах защо
ми даде бялата си риза.
Та ти не вярваш даже в Бог.
(какво остава да обичаш)

А после в дяволската нощ
ме люби сякаш за последно.
Не беше смърт. Или живот.
Но беше груб... с пияна нежност.

Но аз не питах. Просто бях
за ризата ти благодарна,
Очите ти ли ? (бяха гняв)
Защото срещнаха невяра.

Признавам си. Аз бях виновна.
Не вярвах в смелия палач.
Когато дава е от обич.
Но я разстрелват. Винаги по здрач.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as doc

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 07.05.2008 г.
прочитания: 130
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 29 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7078
   Автори: 1859
   Произведения: 39562
   Съобщения: 209548
   Лексикони: 1735
   Коментари: 54533
   SMS-и: 754
   Снимки: 4129
   online: 93

разработил: bliznaka