Вечност

И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,

наместо викове пулсираше коварен страх,

в отломъците сред експлозията на намръщеното време

купчини митове навързани съзрях,

издигаха се планини от горди предразсъдъци,

димяща плът превземаше бунищата от грях,

в отломъците след експлозията строги съдници

откривах следите на Космичен крах.

А всъщност се изнизваха минутите нормално

в димящите развалини от плътен мрак

и сред отломъците рухнала съдба сакрална

издигаха се планини от вечен сняг.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf