Ненапита

Живях в сънища дъждовни,
а никак не обичам да сълзя...
Жар бях в мислите греховни,
див огън... В съвести пълзя.
Атрофия на мигове съдбовни
минали отдавна, незабравени
ъгловати, островръхи и отровни
жигосващи... Следи оставени.
Калъпът не успя да побере
ангелските ми крила свалени.
Наказах се за чужди грехове
един от друг по-несподелени.
Утробата износваше ви рожбите,
търгувахте ги само за мълчание.
Оловно натежаваха оковите...
Лицата изкривени от страдание.
Ябълката на греха е само плод -
вярвахте в предания лъжливи.
А аз повярвах това че е живот...
Мълвят молитва устни пепеливи.

(а)

07.05.2008

(цикъл "Черно перо")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Etchi
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-05-07
прочитания: 195
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581