НАДЕЖДА

ДАДОХ ТИ СЪРЦЕТО СИ И ТИ ГО ВЗЕ,

НО КАКВО НАПРАВИ С ТОЗИ ДАР?

СМАЧКА ГО И БОЛКА МЕ ОБЗЕ,

СЪНИЩАТА СТАНАХА КОШМАР.

СТРАХ МЕ Е, ЧЕ С БОЛКАТА СЕ СВИКВА,

ДОКАТО УСЕТИШ - СТАВА НАЧИН НА ЖИВОТ.

НО НАДЕЖДА ПЛАХА ПАК ОТКЛИКВА -

ЧЕ СЪДБАТА ВЕЧНО СЛЕДВА СВОЯ ХОД.

ЧЕ ДОБРО ЗЛИНАТА ЗАЛИЧАВА,

ВСИЧКИ РАНИ ВРЕМЕТО ЛЕКУВА.

УТРОТО НАЧАЛО НОВО ДАВА,

ДА ЖИВЕЕШ МОЖЕ БИ СИ СТРУВА!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf