|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Акрополис
"Не ме допускай толкоз близо ти до себе си, щом искаш да съм влюбен." Д.Дамянов Мечтаех те и мислех те в самотни, в несамотни дни В зъзвучие от звънки арфи... От мислене... обикнах те! Представях си, сънувах те сред приказни чудни земи. Неземни сънища прекрасни. И... най-накрая зърнах те! Треперейки... поисках те! Да стигна тези висоти, да видя своите мечти най-после! Обожавах те! И ето,че... докоснах те! Изправи се пред мене ти, събрал вековни мъдрости. И изведнъж... отрекох те! Ти!... Толкоз сив!... Оплаках те! Видях в сърцето ти забити тез стоманени грозни пръти, отвсякъде... Разлюбих те! Акрополис! Прости ми! Моля те! Облят от нощни светлини, величествено горд на хълма си оставаш... гледайки те от далеко.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Действителността...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maiasand
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-05-08
прочитания: 82
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7717
Автори: 2099
Произведения: 48507
Съобщения: 208508
Лексикони: 2275
Коментари: 72986
SMS-и: 806
Снимки: 4928
|
|
|
|
|
|
|
|
|