Акрополис

"Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен."
Д.Дамянов

Мечтаех те и мислех те
в самотни, в несамотни дни
В зъзвучие от звънки арфи...
От мислене... обикнах те!

Представях си, сънувах те
сред приказни чудни земи.
Неземни сънища прекрасни.
И... най-накрая зърнах те!

Треперейки... поисках те!
Да стигна тези висоти,
да видя своите мечти
най-после! Обожавах те!

И ето,че... докоснах те!
Изправи се пред мене ти,
събрал вековни мъдрости.
И изведнъж... отрекох те!

Ти!... Толкоз сив!... Оплаках те!
Видях в сърцето ти забити
тез стоманени грозни пръти,
отвсякъде... Разлюбих те!

Акрополис! Прости ми! Моля те!
Облят от нощни светлини,
величествено горд на хълма си
оставаш... гледайки те от далеко.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf