Отбрулени листа

От път ли се връщаш, красавице, броднице,

умората криеш, кръвта ти кипи?!

Усещам те близка, любима и сродница,

ела да поседнем, ухаят липи.

Видя ли света, откри ли приятел,

ти търсеше нежна, сияйна любов,

какво ти предрече оракул, гадател,

не чу ли по пътя загадъчен зов?!

Нима не усети сияйната нежност,

нима те съблякоха лоши очи,

надменни, коварни, присвити небрежно,

а ти, изумена, стоиш и мълчиш!

Да, зная, светът е коварен,

те виждат у теб сексуална звезда,

мъжете вървят по път линеарен,

целта е поредна креватна езда.

Ти плачеш? Да, поплачи си,

попива сълзите ти изворът чист,

водата пречиства, глътка пийни си,

и аз като тебе отбрулен съм лист.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf