Заострена усмивка

Колко спомени крие в гънките на лицето си?

Казват , че са белези от остри усмивки.

Знам ,и избелялото ,смачкано лице е блестяло,

тези ръце в шкурка превърнала земята,

закриляли са не едно вързопче шаващо.

Под дебелите и загрубели пръсти хартията

превръщала се в птица ,корабче или пък шапка.

За две сини и блестящи копчета

и за най- беззъбата усмивка.

В тази голяма здрава ръка потъваше малката

и вървяха по слънцето ,гонеха вятъра,

брояха всяка следваща мъркаща топка.

Днес малката ръка порасна и скоро

своето вързопче ще закриля ,за да

достави с него поредната заострена усмивка.

Моят дядо който много оби4ам

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf