ПРОЩАЛНО

Държиш във джоба, лявата ръка,

Сърцето ти - готово да се пръсне

И клетвата? И тя ли е лъжа

Щом криеше венчалния си пръстен...

Погледахме се! Бях от плът и кръв,

Отново сам, отново закъснял

И зная, че ме помнеше такъв -

Изглеждащ млад, а всъшност остарял.

Дори когато бях далеч от теб,

Аз винаги съм чувствал, че си с мене,

А днес дели ни пръстенът и Бог,

И никога не спиращото време.

Мълчахме само. Паднаха сълзи

Ни клетвата, ни празните ни думи,

Ни вятър в изморените коси

Не би възвърнал всичко по между ни...

Остана в джоба, лявата ръка.

Треперят нецелунатите пръсти,

Които бих целунал на мига,

Ако не бе венчалния ти пръстен!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: blackmirror
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-08 г.
прочитания: 110
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178592
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483