Няма да се будя

Сънувам пак онази пролет,
разцъфнала внезапно. С теб.
Потъващ теменужен поглед.
Превързан с панделка букет,
набран от неразумна страст.
А пулсът - бясно ускорен.
Лъчи от Слънце в бавен валс,
танцуващи с любов. За мен.
Дори усмивката ти стигна.
Градината в очите цъфна...
В дълбокото любов изригна.
Една такава - буйна, късна,
(когато точно зазорява).
По светло сънищата бягат.
Но тази нощ ще е такава,
че няма да се будя. Няма!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-08 г.
прочитания: 119
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484