Сянката...

Сянка черна преследва ме сега,
обвита в тишина.
Разперила дългите си ръце,
чевръсто дебне ме!

Иска тя да ме достигне,
в свойта дупка черна да ме отведе.
Там душата ми да срине
Пред дявол да ме призове...

Измъквам се от лапите й страшни,
и бягам надалече.
Ще успее ли да ме хване?
Сянка бледа аз съм вече...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: svetletyy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-08 г.
прочитания: 41
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42744
   Съобщения: 179586
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59646
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484