КОПНЕЖНО

Във сладостта намерила утеха,

във цветните лъчи се отразявам,

със горски аромат в косата,

флиртувам... бягам... побеждавам.

Във капка мед стаена съм потайно,

по устните полепнала безбрежно,

в очите отразена ти оставам,

целувай ме... ванилово и нежно.

Във цветето живея, тайно скрита,

с росата всяка сутрин разговарям,

и слънцето докосва ми очите,

подканя ме... света да обуздавам.

Със вятъра политам мигновено,

изплъзвам се... ръцете ти оставам,

и празни... и отпуснати смирено,

протягаш ги... но, аз се разпилявам.

Тръпчива... с аромат на лудо вино,

преглъщаш ме, със болка изживяна,

опиянявам те... това е лудост,

за дните... няма никаква размяна.

Неуловима съм... мираж в пустиня,

но, в мислите ти вечно ще живея,

копней ме... и извикай мойто име,

със теб единствено... ще оцелея.

9.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf