Ти беше пролетен. Аз - зимно спях. И още бях със тъжни голи клони. Не ме дочака. Бързо прецъфтя. Разлисти чувства и завърза плодно.
И плахо чувството едва, когато в душата ми разтвори бяла пъпка, във тебе беше вече знойно лято и жега беше мъжката ти тръпка.
А после в мене слънцето изви се и беше тежко лятното ми пладне. Но ти отрони първите си листи. В душата, преди време, стана хладно.
Трепереше в мен обич на раздяла, удавена в дъждовната ми есен. Погреба я под снежно мъртво-бяло. А после плака... без сълзи, на песен.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
