Още помня дъждовния ден

след първата твоя дилема,

как всичко превърнахме в поема...

Помня деня и мокрите релси

и косата ти влажна

и очите ти помня зелени,

пърхащи, като крила напоени...

Виждам още сюжета,

помня душата ти

и болката весела бликнала в нея...

Помня как се засмях и сграбчи ме ти

без думи ми каза не искам мечти!

А отново да се срещнем Аз и Ти...