Тихо остани в един замръзнал миг

Не ме пренебрегвай даже нощ - остани, тихо остани!

Не казвай нищо, миг постой, с мене помълчи!

Не тръгвай още, казах "миг"... но този миг е вече спрял!

И секундите са спрели - знам... наслади ми се изцяло!

Не - не тръгвай - нараняваш ме така!

Постой още... не викай пустата тъга!

Мразя я... мразя всяка болка... самота...

Недей... не го прави... не ми причинявай това!

Крещя... крещя... разспръсна се сърцето...

очи затворих - закрих си с длани лицето.

Нещо вътре ме присви - нещо в мене започна да стене,

но ти остана - остана близо до мене!

Не те искам - щом си наполовина само мой -

не те искам... но не тръгвай - стой!

Ти си друг с всяка различен.

С всяка си друг и от всяка обичан!

"Той не може да обича! Не му вярвай!" - казвате, къде ли бях?!

Защо не вярвах?! Защо ти вярвах?! Накъде вървях?!

"Напротив! Мога" - притискаш ме... не бягам!

Как да те отдръпна... и насън към теб ръце протягам!

И шепна... и крещя... и викам твойто име...

и боли ме... и боли ме... и боли ме!

Думите на Николай :"Нека секундите спрат, нека миговете замръзнат..

Само тогава ще бъдем заедно ! "

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf