как се страхувахме от събуждане от земя от крака по земята как от тях всичко тръгна и тръгнаха по земята и очите небето намериха и се сляха с него и обикнаха и му вярваха как звездите захвърлиха върху тъмното себе си и желанието да се имаме да се докоснем да разбираме космоса на душите си как изгряваше тъжно луната във ръцете на първите пресъздали история а се мятаха като риби на сухо из постелите си и белите си криле разточително подариха на кръстове и завети замениха нестинарските им сълзи и усмивки
как се случи така че забравихме колко сме земни
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
