Кой ти каза... че само теб съм обичала? Луната ли... тази вечна лъжкиня... или онзи залез измамник, пред когото нежни думи все съм изричала... Обичах живота чрез тебе, ах, как го обичах и светъл и мрачен отразен във очите ти... обичах онези, тихите вечери когато щастлива до твоето рамо заспивах... И нощите топлите, нежните много обичах пълни с любов и с мирис на люляк и самотата обичах, когато те нямаше теб чаках и нежно те мислех Та, кой ти каза че само теб съм обичала... по залезно, точно преди тръгване... Всичко обичах но само, чрез тебе... и за миг дорине помисляйда си тръгнеш ти... преди мене...
