Нямам сили да се сбогувам с нощта така пленително тъжна като валс накъсан от познати но нетанцувани мелодии и кратки облачности върху лист оризова хартия ще се погаля с перата на твоето отсъствие и в крилата си ще сгуша почти обезглавеното си утре...
Ще се събудя някак трудно победоносно ще ми се усмихне глупавото слънце и ще ми подаде една от огнените си ръце да ме извади от съня и мрака на приятната откъснатост залутаност узряла лабиринтност на доверието ми в онези часове...
Но нямам сили да забравя нежността на стиховете които съм ти посвещавал тази нощ... както и всяка друга досега...
Преди безлунието...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
