Фрагмент

И старецът си тръгва, вписал силуета си,
в сбирилото на селски празници,
бастунът му почуква - клюн на жерав
и гледа го небе от делници опразнено.
"Ненужен си!" - отекнаха баирите.
Плеви ни времето и баберки са дните,
куршумено въпросите отсвириха
и по-добре да не ги бяха питали...
Извива празното в мегданите кларнета -
на смок снага, загнезден в стари плетове,
по калдаръм обрасъл връща се, където
пекат на огън тенекия с кестени...
А липсването като рядка болест,
от паша с кучетата, спуска си козите
и нечий вик задълго ще говори
във грапавите чупки на скалите...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-09
прочитания: 58
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581