краят не е тук
Краят не е тук! Толкова сълзи недочакани, толкова хора убити, а аз приятелка на смъртта! Каква суета… Мразя да ме харесват враговете, а приятелите ми да ми казват: Върви си! Аз съм добър човек, но никой не разбира човешкото ми начало, никой не ме обича Толкова много, че да умра за него, имаше само едно момче. Много добро попадение мислеше си принцесата и не целуна момчето на първата им среща, нещо я натискаше за стола и тя нямаше сили дори да си тръгне със златната каляска. Тръгна си отчаяна, но нещо в нея още тогава се запали и винаги щом я погледнеше пожарът започваше отначало. Та нали в принцесата всичко беше от пух… Много обичам да гледам влюбени дечица, но мразя когато дечицата плачат само за да докажат колко са красиви, а ти ще плачеш ли за мен любими? Плачи! Аз ще гледам и ще страдам! А когато се сетиш, че не съм ти майка и пораснеш , всичко ще бъдеш по старо му, на аз вече няма да съм от пух и всичко ще бъде на пук! Конец!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: nnadinka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 09.05.2008 г.
прочитания: 18
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|