Илюзия

Видях я да стои в мъглата
от лица безброй.

Усмихваше ми се в далечината
и прогонваше тъгата.

Като сянка с ангелско лице
бавно приближаваше се тя към мен.

Без дъх от погледа и аз стоях пленен.

И без глас ми проговори;
"Забрави за самотата и ела със мен"

Знаех аз каква ще е цената,
но продължавах да я съзерцавам запленен.

Погледът и тъй красив,
но заслепяващ.

Усмивката и тъй прекрасна,
но отровна.

Думите и тъй омайни,
но лъжовни.

Ангелското и лице сияйно,
но с душа коварна.

Но заради помисли греховни,
много заплатили са цената
и завинаги изгубили са се в мъглата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf