Пред теб заставам в рицарски доспехи след битка тежка пак съм тук, но кървав съм и скъсани са всички дрехи не от враг а от самота и студ.
Очите твои светват в тъмнината косите волно реят се в дъжда, с премерен жест посочваш кула в планината а там под ключ седи една лъжа.
Стени от плач и стон те изневяра представляват изградила си сама със своите ръце, невидими прозорци всякакъв контакт ограничават за да няма достъп никой до твоето сърце.
Греха да опростя не ми достигат сили изневяра подла уби образа ти в мен, а ти седиш самотна гледайки с очите мили и проклинаш всеки свой изминал ден.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
