Нима ще може като мен да те обича, да те гали нежно с ласки от цветя и дъжд? От устните любовта ти жадно да изпива, да те отведе където двама бяхме - поне веднъж?
Ще може ли луната да закрие с длани, леглото да обсипе с звезден прах? Да призовава дракони за да те брани, за да може никога да не изпитваш страх?
Ще бъдете ли заедно в безкрая, и пясък с тебе да брои? Ще преминете ли трудност и накрая горд до тебе да стои?
Нима ще може като мен да те обича, ще кара ли дъждът нагоре да вали? Път от рози да постила като тичаш, и най-далечната звезда да ти свали?
