ПОЧТИ ИДЕАЛНО

Забързана... във нечии очи,

оглеждаща света през тях потайно,

затичана след утрешни следи,

лицето ми, забулено е... тайно.

Проходила, през капките в дъжда,

с цветя облечена, поникнали в зората,

завихрена... преплувала реки,

живееща в кръга на... самотата.

Зазидана... душата ще остане,

ключа от нея, няма да откриеш,

съмнявай се... във правотата,

побързай... нямаш време да се скриеш.

Минутите, изяждат те припряно,

затичай се... за да не бъде рано,

изплели са дантелата на здрача...

сълзата ми... за теб ще е палача.

Забързана... във нечии очи,

усмивката ми бавно се стопява,

завързано... сърцето не крещи,

животът е... поредната забрава.

10.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf