По никое време

Припуфква нощта...
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка,
на възглавницата по ръба,
сумти и пъргаво се качва
на сънуването разносвача -
джудженце кривокрако
с дрешки раздърпани -
на шарени кръпки,
над очите - на смешни петна -
звънко нахлупена шапка,
обуто в - огромни за него -
без връзки обувки...
Задъхано и пухтящо,
през илика на калъфа
(току над конеца),
намръщено
пакет голям прехвърля
(с изписано моето име)
и... себе си след него.
Тромаво пристъпва ми по бузата
и с мънички сърдити пръсти
по клепачите почуква.
Да открехна и едното око без да дочака,
сънуването стоварва ми
на горната устна,
промърморва „Доставкаааа!"
изохква страдалчески тъжно,
фръцва се кръгом
(в големите обувки)
и - с токовете напред -
по кичур коса изтопурква тичешката -
под леглото се шмугва и...
дим да го няма.
Протягам си миглите -
да взема съня...
Заключвам си с него очите -
като с звездна ключалка.
Вече спя...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf