Хиляда и сто

Отхвърчах и попаднах на тъмно под шкафа,
още в първия, паметен ден в този дом.
На купчинка останаха моите братя,
там, на малката маса с крачета от хром.
Запрепускаха дните. Във мрачна обител,
малко сам, пудрен бавно със сивкава прах,
виждах само понякога - котка наднича,
или мярвах забързан нанякъде крак.
Чувах как в надпревара подреждаха пъзел:
"Търся синьо парченце с червено встрани!".
Чувах смях и се питах, дали ще ме търсят,
че ме няма, че липсвам, дали ще личи?

Боже мой, как ме търсиха в цялата къща!...
чак обратно обърнаха всеки килим,
в чекмеджета, первази, по ъглите - също!
Сякаш бях някой важен и не-прежалим...
Бях си същият - цветен и странно изрязан...
Аз - парчето от "Пъзел - 1100".
И дали тук случайно ме прати съдбата,
или аз го направих?... (незнайно защо...)

Нощем викат ме всичките мои роднини.
Казват, празен без мене бил техният свят,
че без мене не ставало пълна картина...
"Недовършена - казват - остана! Ела!"
А пък аз се разкъсвам от мисли под шкафа.
И не мога да кажа... кое по-боли?
Да си някаква част от завършено цяло,
или искан и търсен, защото си "ти".
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-10 г.
прочитания: 84
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42744
   Съобщения: 179586
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59646
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484