Някой тихо свири в мрака... соната за пиано... нечия тъга изплакана докосва с нежност самотното ми рамо. Мисли в черно-бяло милват нощното безсъние, с ноти тъжни някак си любовно някой шепне нежно откровение. Трепет тих долита скрит в едно мечтание, със соната за пиано копнежно ме целуна... нечие дихание...