Очи раковини затворени спят... бели бисери вътре сънуват... в приказка нежна с много тъга за малка русалка бленуват. Бузки с лунички нежно надничат под облаче руси къдрици, а носленцето чипо като малка цигулка на лятно щурче заскрибуца... Босоноги крачета припкали вън, малки копитца на кончета бели уморени и кротки в ръцете държа в съня си покоя намерили... Ръчичките пухкави бели къделки стиснали здраво в юмручета две зъбчета малки паднали днес - май вече порасна момичето... Щастливо сънят по небето рисува луна и звезди от люляков цвят. Ухае на милост дори тишината... В моите шепи спи целият свят...
