История за пиано...

Нечии пръсти
милват клавишите
на старо пиано...
и помнят...
руси къдрици
върху бялата кожа,
а очите... нацъфтяла игличина...
нежните палци
страстно танцуват,
витаят изящни движения...

Нечии пръсти
целуват клавишите
на старо пиано...
и помнят
бялата шия,
а гърдите и лебеди
плуват нежно в ръцете му...
от устните бисери
перлени, бели
се сипят с обич в сърцето...

Нечии мисли
говорят с клавишите,
а пианото нямо е...
но помни...
а старчески пръсти,
тихи и кротки,
събират сълзи кехлибарени
от последния залез
в опустелите вечери
с посивели коси, без мечтания...

Нечии тихи очи
нощем будуват,
музика нежна, вълшебна
още сънуват...
и помнят...
а нотите тъжни сълзят
от пианото старо...
с пръсти от ябълков цвят
някой засвири отвън
симфония пролетна... в бяло...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf