Нежно изпя ни нощта,
С колко чувство ни сгря,
звезда в небето-златиста.
Чуден и светъл света -
луна олтарно гореше,
престъпили оттатък прага,
забравихме своята тленност.
Без излишни слова,
с грейнали ярко зеници,
преродени от много любов -
целунахме утро, пълно с надежди.