КРИВАТА УЛИЧКА...

Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
едно младо момиче...
Бързаше...
Бях радостен,
че тъкмо на мен се случи...
За минута дори не спря...
Отмина забързано...
Аз,
останах сам под дъжда...

Аз съм кривата уличка...
Премина по мен
една зряла жена...
Спря до завоя...
Огледа двете посоки...
Замисли се...
Усмихна се...
Да тръгне избра...

Аз съм кривата уличка...
Отнякъде се дотътри
една стара жена...
Дишаше тежко...
Бавно вървеше и...
спря...
Не се огледа.
Знаеше всички посоки...
на света.
Остана завинаги с мен!
Аз бях
нейната
крива
съдба...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-10 г.
прочитания: 54
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166348
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405