ВЛАСТ

Претоплих всяка стъпка към дома ти
Преди да се събудя натрошена.
След изгрева преглътнат е сънят ми.
Лицето на нощта е разграфено

От зимните кошмари на луната.
А моята следа е прогорила
В сърцето й пулсиращият кратер -
Безмълвното „Обичам" на Всемира...

Разпънати са двете ми зеници.
Но имам още власт над Тишината.
Над погледа ти ням. И над сълзите...
... по бледите ресници на луната.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf