Кажи ми ще стигна ли на щастието дълбините?

Кажи ми или просто замълчи и ръка ми подай,

ах, колко бързо мина времето и вече е май.

С откраднати или прочетени на бързо думи,

в мисли преминали през поля, реки и друми,

в очакване на изгрева и всеки следващ ден,

през който ще ти кажа добро утро и приятен ден.

А в разходките дълги из горите или полята

дали ще мога да разкажа приказка прекрасна на житата?

Или в разговорите с облачето пухкаво в небето,

което ме пита - защо от нежност прелива ми скърцето?