Обречен

И ако няма как от себе си да се спасиш,
защото си започнал да се мразиш,
ако си влюбен, как да си простиш,
не си могъл дори на нея да го кажеш,
а тя е всичко, от което се нуждаеш,
ти си навлязъл в своя тъмен миг...
страхът ти се разлива по клавишите,
на всеки блус изпят за нея,
във сънищата ти, когато си танцувал,
а по възглавницата е оставал аромата,
белязъл утрото ти, ден след ден,
ти няма как да се спасиш от себе си,
защото си отблъснал любовта
и с този удар угасил си светлината,
на твоята единствена звезда...
погребал си се заедно със чувствата
и някъде пред себе си четеш... обречен,
ще си останеш сам, и ще намразиш
тъмнината, и себе си, когото си предал ,
без даже да си го разбрал.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-10 г.
прочитания: 86
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169233
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59196
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404