Последвай вятъра. Той стене призори и къса лъч по лъч на утринни звездици. В сърцето на загасваща луна гори последен дъх на тлееща свещица. Мечтите на невинността отварят цвят - крем млечнобял роса поглъщащ жадно. Със счупени криле нощта назад се връща и те гледа стръвно, гладно. Деца на феи пеят меси на страха, страх тежък и сладникав като рана със прясна кръв. Облизва я денят, преди коричка болката да хване. И черни пеперуди вместо сняг по раменете ти валят и се стопяват. Последвай вятъра. Той търси онзи бряг, където времето заспива... и забравяш.
