Всичките ми слова
отлетяха с вятъра по теб
никой не може да ги настигне
вместо теб,
никой не може да ги чуе
вместо теб,
но ти мълчиш,
жадна за още обяснения,
нищо не остана,
казах всичко,
но отново мълчиш,
всички думи роби са на суетата
и във всяка жадна земя те потъват,
няма как твоята крепост горда
те да отключат.
Затова ще остана ням
прегърнал безмълвието
като най-презряното
женско злато.