|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
За завистта
Нейно величество завистта -
за много хора тъмно чувство,
дори и за мен,
когато я оставям
да властва както намери
за добре,
но аз допускам я с разрешение
и се стремя нейните
земни, изподрани и тъжно крехки,
а понякога груби крака
да минават през портите
на разсъдъка.
А тя милата, прободена
от тръните на чуждата погнуса ръце
е тръгнала да събира милостиня
с онзи кански поглед,
с онзи жесток и отчаян безумно поглед.
Какво да правим с нея ?
Дори да ви я завещая,
дори да я ругая,
завистта че черпи пак с успех
хиляди завистници,
ще им предлага вкусни ягоди
или пък гнили круши,
други тя ще мами хронически
с някои от свойте милостини.
Не мога да измисля хапчета
за диви круши,
не бих могъл да счупя ръцете
на завистливите хронично,
но дано успея да накарам
част от другите да пуснат
крехките и посивели
от студ крака на завистта,
през портите на разума.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: dgeorgieff
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-10
прочитания: 43
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7360
Автори: 1980
Произведения: 43677
Съобщения: 184929
Лексикони: 1894
Коментари: 61806
SMS-и: 776
Снимки: 4572
|
|
|
|
|
|
|
|
|
