САМОТА

Дрипав старец, очите плачат,
погледна, до мен се спря.
Очила маркови продава,
при мен приседна, с часове стоя.

Дрипав старец, очите плачат,
за жена си ми разказва той.
За верността, за любовта,
за мъката когато я загубил.

Дрипав старец, очите плачат
и ето тръгна бавно той.
Но после внезапно се повърна
и снимки свой ми показа.

Ето го в Милано, в лимузина,
в костюм изискан е, засмян.
До него дъщеря му - висша дама,
мъжът и до нея, брат му - генерал.

А после вила, цял палат,
до басейна, той в шезлонг е.
Богатство, охолство - мечта,
а нима сега до мен е той.

Сълзи стичат се, не спират
и говори ми за своя страх.
Не може да заспи, самотен,
душата си с жена си я погребал.

Дрипав старец, очите плачат,
очила маркови продава.
След месец тръгвал за Милано,
но сърцето си в България заровил.

10.05.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf