Тишината ми

Не се обаждай! По-добре.
Не нарушавай тишината ми
под шарената сянка на чардака,
оплетена от звуците на село -
пчели жужат,
пърпори странна птица,
а от някъде се чува кукувица...
Кафето пия си сама
и вече... даже не очаквам.
Вече ми е безразлично,
че телефонът ми мълчи нарочно!
Цял ден... щях да се обличам
да ме водиш на разходка...

А, звънка тишина трепти в клонака
на близкото следобедно дърво?!
Само вятърът така умее сладко
да напомня тихо за любов...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-15 г.
прочитания: 136
точки: 54 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7277
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169233
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59196
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404