|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЛЮЛКАТА
В снимката се смееше дете,
Скърца люлка, майка песен пееше.
Чувах всичко, в своето сърце,
Сякаш днес, детето в мен живееше.
Снимката във двете ми ръце
Беше прашна, беше пожълтяла
Там оглеждах своето лице
Питайки дали си отцеляла?
Пътят на годините е път,
Който щом, прятелю изминеш
Ти ще видиш, всяка снимка с плът -
Тя бе там, преди да си отиде!
Колко много, с теб ни обеща,
Без да каже сбогом, ни напусна,
Тръгна си, а моята душа
И до днес, приятелю, е пуста,
В празна снимка себе си видях,
Люлката и първата ми радост,
Майка песен пее, детски смях -
Спомен за изгубената младост!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 11.05.2008 г.
прочитания: 57
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39562
Съобщения: 209548
Лексикони: 1735
Коментари: 54533
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 87
|
|
|
|
|
|
|
|
|
