Вечернице - Джон Клеър

и тихо пада нежната роса

кат бисерни сълзи върху цветята,

а раят сякаш диша в теб сега.

Вечернице, нощта край нас се спуска

тъй лекичко и плавно кат дете,

което гръд повдига и отпуска,

когато нощ с деня се преплете.

Вечернице, притворените пъпки

сънуват върху влажната трева,

отпиваща роса на малки глътки,

а раят слязъл е на таз земя.

Вечернице, лъчите ти прекрасни

блещукат в небосвода и шептят

на скитника, поел по друми прашни,  

че боговете пак ще ни простят.

HESPERUS

Hesperus, the day is gone

Soft falls the silent dew

A tear is now on many a flower

And heaven lives in you.

Hesperus, the evening mild

Falls round us soft and sweet;

‘Tis like the breathings of a child

When day and evening meet.

Hesperus, the closing flower

Sleeps on the dewy ground,

While dews fall in a silent shower

And heaven breathes around

Hesperus, thy twinkling ray

Beams in the blue of heaven

And tells the traveller on his way

That earth shall be forgiven.       

                               John Clare      

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf